Любовта е чувство на привързаност, грижа, привличане, симпатия, в някои случаи произлизащо или съпътствано и от сексуалното привличане. Най-общо това е потребността човек да бъде всеотдаен към друг човек. Любовта е дълбоко, неизразимо чувство, което се споделя от близки, влюбени, и такива, които имат интимни отношения.
В по-общ смисъл любовта е чувство, характерно не само за хората. Например в чисто биологично-физиологичен аспект любовта може да се изрази с грижата на родителският индивид към малките. За някои любовта е дори синоним на секс, изразяваща се като състояние, в което полово зрели индивиди се съвокупляват. В психологически план любовта е силната привързаност към друг човек, индивид, а в социален - е необходимост от (личностен, когато е за хората) контакт.
В българския съществува синоним на думата "любов" - "обич", като трудно може да се определи ясна разлика и граница между двете понятия, освен, че обичта е постоянството на любовта. Съществува терминът "платонична любов", характеризираща се с изпитването на "любовни чувства" от половозрели индивиди, необвързани от родителски или роднински връзки при липсата на сексуален контакт. В преносен смисъл може да означава още страст към нещо (любов към футбола, любов към знанието). Колкото по-голям на размери е човек, толкова по-силно той обича, заради повечето на брой клетки, изграждащи организма му - това гласи една от аксиомите на живота. Допуска се и твърдение, че "по-големите" били по-обичани, защото имало по-голяма маса за обичане, но това все още не е научно доказано.